Черупки на морски школки и полжави. Телото на мекотелите е покриено со еднослоен епител, богат со жлездени клетки кои лачат лигава материја.

Церкариен дерматит на долните крайници след проникването на причинителите на шистозомоза Сладководните охлювчета от някои тропически видове могат да бъдат междинен гостоприемник за ларвните форми на Смукалници, причиняващи при висшите гръбначни заболяването шистозомоза.

Двукрилите са разделени на следните таксономични групи:

Защитните механизми след мекотелите и днес остават загадка. До края на миналия век се е приемало, че при мекотелите липсват имуноглобулини и наличието на същински имунитет. Като основен механизъм на защита на организма е приемана фагоцитозата. В последните години обаче са установени различни типове кръвни клетки, с различно устройство при различните мекотели.

МАКЕДОНИЈА – етно-историска и геополитичка територија во централниот дел на Балканот.

Как така октоподите са станали толкова добри в това? Краткият отговор е: еволюция. В продължение на десетки милиони години индивидите, които са били по-добри в маскирането, е било по-вероятно да избегнат хищниците и да оставят поколение. А много животни – включително мурени, делфини, раци богомолки, корморани, множество риби и дори други октоподи – са ентусиазирани консуматори на октоподи.

С изключение на главоногите, мекотелите като цяло са нежни вегетарианци. Сухоземните коремоноги като охлюви и охлюви се хранят с растения, гъби и водорасли, докато по-голямата част от морските мекотели (включително двучерупчести и други обитаващи океана видове) се прехранват с растителна материя, разтворена във водата, която поглъщат чрез филтриране.

Ако сте спремни да направите некои исклучоци, повеќето мекотели може да се карактеризираат и со нивните широки, мускулести „стапала“ кои одговараат на пипалата на цефалоподите и нивните школки (ако ги исклучите цефалоподите, некои гастроподи и најпримитивните мекотели) .

Към настоящия момент молекулярните данни са недостатъчни, за да се заключи окончателно въпросът относно филогенията на мекотелите. Освен това съвременните методи определящи самостоятелността на дадена група са склонни към преоценка. Ето защо е рисковано да се даде окончателно заключение по отношение на мекотели представените данни дори и анализите да водят до сходни заключения.

полжавите се најголема и најразновидна група мекотели. Главата им е добро развиена, стапалото е широко и рамно, а черупката има спирален облик.

По-голямата част от мекотелите живеят в дълбокия океан и са сравнително безопасни от унищожаването на техните местообитания и опустошаването от хората, но това не е случаят със сладководните мекотели (т.

Някои са хищници. Храносмилателната система е отворена. За пръв път се появяват слюнни жлези и черен дроб. Чрез тях храната се откъсва и раздробява по-лесно.

Хитоните , известни също като полиплакофори, са плоски мекотели, подобни на плужеци, с варовити плочи, покриващи горната повърхност на телата им; те живеят в приливни води покрай скалисти брегове по целия свят.

главонозите кои се жители исклучиво во солените води. Кај нив стапалото е изменето и е во вид на пипалка сместени околу устата.